pixel
 width=
l

Меню
Информация
За нас
Проекти
Фондове
Колекции
  Археология
  Нумизматика
  Етнология
  История на българските земи-ХV-ХІХ век
  Нова и най-нова история
Музейни експозиции
Кюстендил и Кюстендилски край
Контакти
Календар
FAQ




Recallproject
.



„Евровизия. Музеите представят Европа”
.



:: F-M.U.S.EU.M ::
.



Museum Communicator
.



:: Времето ::
.
Кюстендил



Годишнини през 2017 година
.

През 2017 година се навършват:

• 160 години от рождението на Вацлав Кауцки (05.02.1857-17.10.1917 г.) – капелмайстор на 2 струмски пехотен полк в Радомир, 13 рилски пехотен полк в Кюстендил и 6 пехотен търновски полк в София. Роден е в с. Кърпи, окръг Млада Болеслав, Чехия. В България се установява след 1879 г. През 1881-1885 г. и 1889-1891 г. е учител по музика в Кюстендилската гимназия. Съдействува активно за развитието на културния живот в Кюстендил. Написва китките “Карамфило, Фило моме”, “Бело моме”, Так тико, тико Велико”, малки пиеси за духов инструмент и оркестър, пише няколко пиеси, маршове и други.
• 115 години от рождението на Георги Константинов (25.02.1902 – 24.03.1970 г.) – литературен историк, писател, преводач, роден в Кюстендил. За пръв път печата литературна критика в сп. Чернозем през 1922 г. Помества литературно-критически статии и рецензии в сп. Българска мисъл, Златорог, в седмичния и всекидневен печат. Превежда над 20 романи и повести от руски език, по-главни от които са: “Лев Толстой и България”, “Българската литература след войната”, “Вук Караджич и Любен Каравелов”, “Раковски и българската революционна идеология” и др.
• 115 години от рождението на Параскева Герасимова Лучанска (26.02.1902 - 24.02.1983 г.) – художник, приложник в областта на шевицата, национални костюми за сценична изява и др. Претворява шевични образци от различни етнографски области – Разград, Русе, Габрово, София, Тракия и Македония. Участва в редица изложби в страната и чужбина. Родена е в с. Лозно, Кюстендилско.
• 45 години от смъртта на Никола Мирчев (13.11.1921-27.02.1972 г.) – известен художник, роден в Кюстендил. Завършва Художествената академия през 1948 г. при проф. Илия Петров. Работи във всички жанрове на изобразителното изкуство – графика, карикатура, детска илюстрация и др. Един от основателите на в. Стършел, на който сътрудничи през целия си живот с рисунки и карикатури.
• 140 години от рождението на Йордан Захариев (03.03.1877 - 08.05.1965 г.) – учител, географ, етнограф, фолклорист, диалектолог. Роден в Босилеград, завършва педагогическото училище в Кюстендил. През 1897 г. записва Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София. Проучва Кюстендилския край в продължение на повече от 50 години. Проученият район обхваща 159 села и Кюстендил. Кръгът на неговите проучвания обхваща антропогеографията, етнографията, фолклора, социологията и диалектологията. Превес на проучванията му са бита и езика на населението. В трудовете му са включени стотици направени от него снимки на стари сгради, народни носии и народни обичаи. Кнгата му “Кюстендилското краище” (1918 г.) е първото поселищно изследване в България. Други негови по-важни трудове са: ”Село Слокощица” (1935 г.), “Пиянец” (1938 г.), “Кюстендилска котловина” (1963 г.) и други.
• 140 години от рождението на Георги Данаилов (04.03.1877 – 1928 г.) – учител, роден в Кюстендил – 3 ордена за храброст, офицер от Балканската и Първата световна война.
• 130 години от рождението на Павлина Георгиева Пенчева (08.03.1887 г.– неизв.) – първата жена цирков артист в България, родена в Кюстендил. През 1897 г. постъпва в трупата на основоположника на българския цирк П. Панайотов. Проявява се като талантлива артистка: гимнастичка, акробатка, еквилибристка и танцьорка на тел.
• 100 години от смъртта на Иван Константинов (1850 - 22.03.1917 г.) иконописец, роден в Петрич. Учи иконопис в манастирите Зограф и Хилендар в Атон. Построява църквата Св. Спас в с. Богослов и рисува иконите. Негови са иконите в църквите в с. Еремия, Друмохар, Ветрен, Раненци.
• 120 години от рождението на Георги Иванов Караиванов (25.03.1897 – 28.03.1985 г.) – поет, балетрист, драматург, роден в Кюстендил. Автор на стихосбирки, исторически романи, повести, драми, произведения за деца, на епически поеми и др. Поезията му е в духа на народната песен, разкрива революционното минало, рисува природни картини. Негови творби са: “Път”, “Иманяри”, “Синьото цвете”, “Хайдути”, “Перущица – гнездо на герои”, “Юнашка майка”, “Стъпки по хълма” и др.
• 130 години от рождението на Христо Лазаров Апостолов (30.03.1887 – 1950 г.) – роден в Кюстендил, участник в македоно-одринското революционно движение. През 1903 участва в сраженията при Робово, Стоймирово и Митрошинци.
• 120 години от рождението на Кирил Иванов Попов (07.06.1897 - 28.06.1978 г.) – артист, един от основателите на съюза на артистите в България – роден в Кюстендил. Като офицер служи в 13 рилски пехотен полк (1917 г.). От 1919 г. работи като актьор последователно в Пловдивския, Варненския, Русенския общински театър, Скопския народен театър. От 1949 г. е в Народен театър за младежта.
• 110 години от рождението на Асен Стоичков Икономов (11.06.1907 –20.05.1979 г.) – деец на туристическото движение, роден в Кюстендил. През 1927 – 1928 г. е председател на клон “Руен” на юношеския туристически съюз, а през 1936 - 1944 г. на дружество “Осогово” към БТС.
• 145 години от рождението на Борис Сарафов (12.06.1872 – 28.11.1907 г.) – виден деец на македоно-одринското революционно движение. Член на ВМОК и ВМОРО. Роден в с. Либляхово, дн. Благоевградско. Под негово ръководство се осъществява превземането на Мелник (1895 г.). От 1899 – 1901 г. е председател на ВМОК и работи в тясно взаимодействие с Г. Делчев и Г. Петров. От края на януари 1903 г. е с чета в Македония. Избран от Смилевския конгрес за член на Главния щаб на Битолския революционен окръг. Участва в множество сражения. Водач на самостоятелна група в рамките на Вътрешната организация, т.нар. “сарафисти”. Убит е в София от привържениците на левицата.
• 110 години от рождението на Вера Давидкова Въжарова – 12.06.1907 – оперна певица, родена в Кюстендил. През 1947 г. постъпва в Държавния музикален театър като солистка, а през 1948 г. в Русенската народна опера и изпълнява централните сопранови партии на оперите “Мадам Бътерфлай”, “Тоска” и “Бохеми” (от Дж. Пучини), “Продадена невеста” (от Б. Сметана) и др.
• 120 години от рождението на Радослав Нотев (24.06.1897 - 27.11.1923 г.) – виден деец на младежкото земеделско движение, журналист, роден в с. Голям Върбовник, Кюстендилско.
• 140 години от рождението на Никола Въжаров (14.07.1877 - 16.07.1964 г.) – учител, обществен деец, почетен гражданин на Кюстендил и София, роден в Кюстендил. Участник в Балканската (1912-1913 г.) и Първата световна война (1915-1918 г.). през 1919 г. е избран за общински съветник. Автор на “Кратка история на учителското движение в България” (1933 г.), “Житейският път на един народен учител” (1977 г.).
• 140 години от рождението на Васил Коларов (16.07.1877 – 23.01.1950 г.), роден в Шумен. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) като подпоручик от 13 пехотен рилски полк, адютант на 4 дружина. С кюстендилци изминава целия боен път на полка през войната от Сенокос до Булаир. В изборите за НС през 1919 и 1920 г. кюстендилската партийна организация го издига за свой кандидат за народен представител.
• 130 години от рождението на Невена Иванова Грънчарова (17.07.1887-11.08.1979 г.)– учителка, съпруга на Н. Грънчаров. Една от инициаторките и ръководителките на женския бунт от 1918 г. в Кюстендил.
• 180 години от рождението на Васил Левски (18.07.1837 – 19.02.1873 г.)
• 160 години от рождението на Йосиф Ангелов (22.07.1857 – 19.01.1913 г.) - офицер, роден в Кюстендил, служи в 2 пеши струмски полк (1879 г.). През Сръбско-българската война 1885 г. е назначен за командир на Кюстендилския военен отред (в състав от 2254 опълченци-доброволци), който под негово командуване взема участие в контранастъплението на българската армия от 10 до 15 ноември в рйона на Изворска околия (дн.Босилеградско). Къщата му в Кюстендил е наречена “Майорска”, обявена за паметник на културата.
• 115 години от рождението на Светозар Георгиев Кукудов (26.06.1902-27.11.1986 г.) – музиколог, фолклорист, член на Съюза на българските композитори. Роден в Кюстендил. Свири с българския салонен оркестър в Цариград, Дамаск, Бейрут, Багдат. За половин година е диригент на придворния оркестър на Кемал Ататюрк. След завръщането си през 1934 г. основава заедно с проф. С. Попов Военния симфоничен оркестър (1936 г.), на който е артистичен секретар. Основател на Българската концертна дирекция (1947 г.) и неин пръв директор. Познавач на българския фолклор и особено на този от Кюстендилския край. Редактира поредицата “Музикална библиотека”.
• 75 години от рождението на Людмила Живкова – 26.07.1942 г.
• 145 години от рождението на Петър Минев (28.07.1872 - 30.07.1946 г.) - просветен деец, роден в с. Сръбе (дн. Малки Вършец), Габровско. От 22 август 1904 г. е учител в Кюстендилската гимназия и неин директор от 1907-1909 г. Автор на учебници и педагогически книги, част от които писани и издавани в Кюстендил. Редактор на сп. “Училищен преглед”.
• 145 години от рождението на академик Йордан Иванов (06.01.1872 – 29.07.1947 г.)




• 145 години от основаването на революционен комитет в Кюстендил (1872 г.). Комитетът е основан от Тодор Пеев със съдействието на Диитър Димов Македонски, главен учител в Кюстендилн, роден в София.
• 50 години от обявяването на Бобов дол за град – октомври
• 145 години от рождението на Гоце Делчев – 23.01.1872 - 21.04.1903
• 800 години от рождението на Георги Акрополит (1217-1282 г.) – византийски историк, автор на “Кратка хроника”, отразяваща събитията в периода 1204-1262 г. Дава сведения за българската история, почерпени при посещението си в България. Споменава областта Велбъжд, която заедно със Скопие, Велес и Прилеп е подчинена от византийски император Йоан III Дука Ватаци по време на похода му през 1246 г.
• 80 години от основаването на Мъжка и Девическа гимназия в Кюстендил (1937 – 1948 г.)
• 110 години от смъртта на Димитър Попгеоргиев Беровски (1841 – 1907 г.) - националреволюционер, ръководител на Разловското въстание (1876 г.). Участва в легията на Раковски в акцията за изгонване на турския гарнизон от града (15 юни 1862 г.). От края на 1865 г. е учител в Берово. Застава начело на борбата в Малешевския край срещу гръцкото духовенство и владиката Еротей Камбаянис. След Берлинския конгрес (1878 г.) Димитър Беровски взема активно участие в подготовката и провеждането на Кресненско - Разловското въстание (1878 - 1879 г.) като началник щаб. След неуспеха му се установява със семейството си в Кюстендил. Назначен е за окръжен полицейски пристав на града, а през първата половина на 1880 г. на Цариброд. По-късно е радомирски околийски началник (до 1884 г.), след което се оттегля в с. Долна Гращица и се занимава със земеделие. По време на Съединението Димитър Беровски застава начело на кюстендилската македонска доброволческа дружина. Заедно с дядо Ильо Войвода взема участие в Сръбско-българската война (1885 г.) и е награден с орден за храброст. През 1895 г. домът му става база на македоно-одринското революционно движение.
• 160 години от рождението на Евстати Попдимитров (1857 – 1915 г.) - иконопоисец от Дебърската школа, роден в с. Осой, Дебърско. През 1880 – 1893 г. работи в Кюстендил и Кюстендилско. Заедно с помощника си Сп. Милев рисува иконите в църквата на с. Скриняно. Изписва иконите и стенописите в църквите “Св. Мина” и “Успение Богородично”, Кюстендил (1886 – 1893 г.), църквата в с. Шишковци и в с. Бобешино, Кутугерци, Горни Кортен, Берсин (1887 г.), Горановци (1886 г.), Ямборано, Злогош (1883 г.), Неделкова Гращица (1884 г.).
• 130 години от създаването на международния език Есперанто от д-р Лазар Заменхоф.
• 160 години от рождението на Васил Христов Гребенаров (15.08.1857-22.10.1944 г.) – учител роден в Кюстендил, окръжен училищен инспектор в К-л
• 115 години от рождението на Георги Тодоров Бесарабов (2.08.1902-2.09.1961 г.) – драм артист роден в Кюстендил, от 1932 е артист в Народния театър, където изиграва 37 роли,от 1945 ръководи читалищния театър в Кюстендил
• 120 години от рождението на Никола Стаменков Иванов (Шаната) (30.08.1897 – 29.07.1959 г.) – художник, оперен певец, роден в Кюстендил

• 140 години от началото на Руско-турската освободителна война.
• 60 години от смъртта на Стоян Гашаров (1883 – 26.04.1957 г.) – генерал. Роден е в Перущица. Завършва Военно училище и постъпва на служба като офицер пехотинец в 13 пехотен рилски полк в Кюстендил. Като командир на рота по време на Балканската война (1912 – 1913 г.) участва в боевете при Булаир, където се проявява като храбър командир и получава прозвището “Героят от Булаир”. През Междусъюзническата и Първата световна война е дружинен и полкови командир. Стоян Гашаров е последният командир на 13 пехотен рилски полк до разформирането му през 1918 г. и на образуваната от него дружина до 1925 г. Като пенсионер запасен генерал е председател на Съюза на запасните офицери в Кюстендил и се застъпва за спасяването на евреите.
• 135 години от рождението на Георги Иванов Попов (май 1882 -06.10.1963 г.) – артист, режисьор и театрален организатор. Роден е в Кюстендил. Започва артистичната си дейност през 1910 г. в “Нов народен театър” в София. Създава редица самодейни и професионални театрални трупи. Съдействува за издигане на естетическата и театрална култура в Кюстендил.
• 1110 години от смъртта на Княз Борис I
• 135 години от рождението на Георги Горанов (Георги Димитров Йовев) (20.05.1882 - 23.07.1905 г.) – композитор. Роден е в Кюстендил. Като музикант се развива под влиянието на учителя си Карел Махан. Композира около 80 песни, инстументални и оркестрови пиеси, сред които са “Дружна песен” по текст на Г. Кирков, “Освобождение”, “Станете, станете”, “Я запей ми, македонко” и др. Автор е на много произведения за мандолинен оркестър и цигулка, валсове, мазурки, полки и др.
• 115 години от смъртта на Дякон Агапи Войнов (1838 - 27.05.1902 г.) - възрожденец, народен учител и проповедник. Роден е в Кюстендил. От 1857 г. е учител в Пиянечко, където престоява 2 години и за първи път отваря българско училище, въвежда взаимната метода. През 1863 г. е ръкоположен за дякон с име Агапи. 3 години по-късно заминава за Цариград, където участва в разгара на църковно-националната борба като самоотвержен борец за българското народно дело и същевременно учителства в централното българско училище.
• 145 години от рождението на Яне Сандански (28.05.1872 – 22.04.1915 г.)
• 120 години от началото на строителните работи на ЖП гара.
• 110 години от смъртта на Иван Василиевич Грим (1842-1907 г.) – руски офицер, лекар, участник в освобождението на Кюстендил. Основател на медицинския лазарет на руските войски, който прераства в Кюстендилска биолница.
• 205 години от рождението на Иван Христов Лекарски (1812-1878 г.) – лекар, роден в Кюстендил, син на Христо Лекарски, роден в с. Богослов, родоначалник на известана фамиля Лекарски, участва в борбите на кюстендилсци против гръцките владици.
• 170 години от рождението на Илия Стоичков Узунов (1847-1927 г.) – поборник, роден в Кюстендил. Като кръчмар в Гюргево през 1875 г. – пренася през р.Думав комитетски писма и вестници по поръчение на Л. Карвелов.
• 150 години от рождението на Карел Махан (1867-1923 г.) – музикален теоретик, изследовател на българската народна музика, публицист и композитор, роден в Мала Холиц, Чехословакия.
• 130 години от рождението на Любен Диамандиев Ихчиев (1887-1959 г.) – филолог, изтъкнат общественик и оратор. Роден е в Кюстендил. Завършва славянска филология в Софийския университет. Написва първата научна монография за Райко Жинзифов и поемата му “Кървава кошуля”. Автор е на монографията за творчеството на поета Ст. Панчев и на краеведчески описания.
• 170 години от рождението на Мария Алексова Костенцева (1847 - 12.02.1929 г.) - учителка, възрожденка, една от ученичките на баба Неделя Петкова. Родена е в Самоков В Кюстендил учителства в периода 1867-1873 г.
• 115 години от смъртта на Митре Боцев Паунов (1815-1892 г.) – възрожденец, роден в Преколница, Кюстендилско. В продължение на 30 години е кмет на селото. По негова заповед започва строежът на първата през Възраждането църква в Каменица “Св. Петър и Павел” (1848 г.). Заедно със свещеника М. С. Цонев е и нейн ктитор. Поради започване на строежа без султански ферман двамата са задържани и съдени в Скопие. Със средствата на планинците от Каменица са освободени под гаранция.
• 130 години от рождението на Михаил Маринов Пундев (1887 – 05.11.1932 г.) – журналист и публицист, роден в Кюстендил. Завършва право в Берлински унивесритет. Още като студент сътрудничи на различни вестници. След Първата световна война се сближава с Александър Стамболийски и става член на БЗНС. Отдава се изсяло на журналистическа дейност. Назначен е за заместник директор по печата по време на упраяввлението на БЗНС, за което след 9 юни 1923 г. е арестуван и изтезаван. През 1931 г. е редактор на в. Земеделско знаме, а през 1932 г. – аташе по печата в Българското посолство в Румъния. Участва във македонското революционно движение. Разстрелян е из засада.
• 110 години от рождението на Стефан Сугарев – 25.04.1907-04.08.1958 – музикант, виолист и педагог
• 130 години от смъртта на отец Панталеймон (22.04.1819 – 1887 г.) – български духовник, роден в Костенец. На 15 годишна възраст постъпва в Рилския манастир. През 1851 г. е изпратен в Русия с рислкия монах Никифор за събиране на средства за откриване в Рислкия манастир на духовна семинария, печатница и болница. По-късно пътува до Света гора, Сърбия и отново посещава Русия. През периодите 1864 - 1868 г. и 1874 – 1881 г. е игумен на Рислкия манастир. Поканен от Руското командване, отец Панталеймон присъства при подписването на Санстефанския мирен договор. Депутат е в Първото българско Учредително събрание в Търново.
• 140 години от рождението на Пейо Прокопиев (1877 – неизв.) – учител, педагог, общественик, роден в Кюстендил.
• 140 години от рождението на Петър Димитров Свраков (1877-1963 г.) – учител, драм. артист и режисьор, роден в Кюстендил, управител на театъра в Кюстендил
• 140 години от рождението на Петър Иванов Големинов (1877-1948 г.) – роден в Прилеп, баща на М. Големинов, учител, юрист, мирови съдия в Босилеград и Бобошево. Председател на читалище Съгласие (Благоеград).
• 130 години от смъртта на Рахила Георгиевич Барак (1845-1887 г.) – учителка и деятелка на женското движение, една от най-просветените за времето си жени в България. Родена е в гр. Митровица, Авсро-Унгария (днес в Сърбия). Учителства последователно в Кюстендил (1863 – 1866 г.), Пазарджик, Калофер, Казанлък, Хасково и др. През 1867 г. се омъжва за известния учител и будител на народното съзнание, кюстендилеца Димитър Душанов. Като учителка в Кюстендил често посещава околните села (Граница, Коняво, Перивол и др), където учи жените на домакинство, изнася подходящи беседи, бори се за равноправието на жената в семейството.
• 145 години от рождението на Станимир Димитров Беровски (1872 - 1945 г.) - околийски началник в Кюстендил през периода 1911 – 1913 г. син на Димитър Беровски. Роден е в с. Берово (дн. Р Македония). Станимир Беровски е привърженик на Драган Цанков и радетел за поддържане на дружески връзки с Русия. До 1912 г. е главна фигура в Прогресивно-либралната партия. Оказва активно съдействие за залесяването на хълма Хисарлъка и за построяването на Кюстендилската гимназия.
• 120 години от рождението на Стоян Стефанов Мандалов (1897 - 08.09.1932 г.) – деец на македоно-одринското движение, войвода, член на ВМОРО от 1914 г. Роден е в с. Стояново, Гевгелийско. Действа главно в родния си Гевгелийски край. След Първата световна война със семейството си се преселва в Кюстендил. Загива при едно от сраженията, в които участва.
• 175 години от рождението на Тодор Пеев (1842-22.07.1904 г.) – националреволюционер, виден учител, книжовник, администратор. Роден е в Етрополе. Главен учител в Кюстендил от 1867 до 1870 г. Същевременно упражнява надзор над всичките училища в града. Птреподава в мъжкото класнои училище български език, история, аритметика, закон божи и турски език. Оставя трайни следи в развитието на просветното дело в Кюстендилския регион. Инициатор е за създаването на Кюстендилското читалище. Убеждава някои свещеници да скъсат с Патриаршията и да не се делят от народа си. Наклеветен от фанариотския владика в Кюстендил Игнатий, Тодор Пеев е хвърлен в Софийския затвор. Цялото кюстендилско население се надига и издейства освобождаването му. Посява революционните идеи на Васил Левски сред по-възрастните си ученици и учителите в града и в Радомир. През лятото на 1872 г. учредява революционни комитети в Кюстендил и в Осоговския манастир “Св. Йоаким Осоговски”. През април 1879 – април 1880 г. Тодор Пеев е и околийски началник на Кюстендил.
• Тринадесети рилски пехотен полк е наследник на славната 2 опълченска дружина, взела най-активно учатие в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) в боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново и др. След войната с министерска заповед №10 от юли 1878 г. е преименувана на Втора кюстендислка пеша дружина. След извършената реорганизация в българската арми през 1884 г. заедна с 3 радомирска и 4 самоковска дружина формира 2 струмски пехотен полк. Той е една от първите части, която води активни боеве през 1885 г. за защита на Съединението на България и участвува в Сръбско-българската война, като не допуска нахлуването на сръбските войски в Кюстедилския край. Взема участие в Балканската (1912 г.), Междусъюзническата война (1912 - 1913 г.) и Първата световна война от 1915 до 1918 г.




spacer
pixel

© Регионален исторически Музей "Акад. Йордан Иванов", Кюстендил - 2004-2007