Регионален исторически музей

Меню

Recallproject

„Евровизия. Музеите представят Европа”

Logo-IPA-Bulgaria-North Macedonia

Римски терми

Годишнини през 2022 година

През 2022 година се навършват:

• 150 години от рождението на академик Йордан Иванов (06.01.1872 – 29.07.1947 г.)
• 120 години от рождението на Георги Константинов (25.02.1902 – 24.03.1970 г.) – литературен историк, писател, преводач, роден в Кюстендил. За пръв път печата литературна критика в сп. Чернозем през 1922 г. Помества литературно-критически статии и рецензии в сп. Българска мисъл, Златорог, в седмичния и всекидневен печат. Превежда над 20 романи и повести от руски език, по-главни от които са: “Лев Толстой и България”, “Българската литература след войната”, “Вук Караджич и Любен Каравелов”, “Раковски и българската революционна идеология” и др.
• 120 години от рождението на Параскева Герасимова Лучанска (26.02.1902 - 24.02.1983 г.) – художник, приложник в областта на шевицата, национални костюми за сценична изява и др. Претворява шевични образци от различни етнографски области – Разград, Русе, Габрово, София, Тракия и Македония. Участва в редица изложби в страната и чужбина. Родена е в с. Лозно, Кюстендилско.
• 50 години от смъртта на Никола Мирчев (13.11.1921-27.02.1972 г.) – известен художник, роден в Кюстендил. Завършва Художествената академия през 1948 г. при проф. Илия Петров. Работи във всички жанрове на изобразителното изкуство – графика, карикатура, детска илюстрация и др. Един от основателите на в. Стършел, на който сътрудничи през целия си живот с рисунки и карикатури.
• 145 години от рождението на Йордан Захариев (03.03.1877 - 08.05.1965 г.) – учител, географ, етнограф, фолклорист, диалектолог. Роден в Босилеград, завършва педагогическото училище в Кюстендил. През 1897 г. записва Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София. Проучва Кюстендилския край в продължение на повече от 50 години. Проученият район обхваща 159 села и Кюстендил. Кръгът на неговите проучвания обхваща антропогеографията, етнографията, фолклора, социологията и диалектологията. Превес на проучванията му са бита и езика на населението. В трудовете му са включени стотици направени от него снимки на стари сгради, народни носии и народни обичаи. Кнгата му “Кюстендилското краище” (1918 г.) е първото поселищно изследване в България. Други негови по-важни трудове са: ”Село Слокощица” (1935 г.), “Пиянец” (1938 г.), “Кюстендилска котловина” (1963 г.) и други.
• 150 години от рождението на Борис Сарафов (12.06.1872 – 28.11.1907 г.) – виден деец на македоно-одринското революционно движение. Член на ВМОК и ВМОРО. Роден в с. Либляхово, дн. Благоевградско. Под негово ръководство се осъществява превземането на Мелник (1895 г.). От 1899 – 1901 г. е председател на ВМОК и работи в тясно взаимодействие с Г. Делчев и Г. Петров. От края на януари 1903 г. е с чета в Македония. Избран от Смилевския конгрес за член на Главния щаб на Битолския революционен окръг. Участва в множество сражения. Водач на самостоятелна група в рамките на Вътрешната организация, т.нар. “сарафисти”. Убит е в София от привържениците на левицата.
• 185 години от рождението на Васил Левски (18.07.1837 – 19.02.1873 г.)
• 120 години от рождението на Светозар Георгиев Кукудов (26.06.1902-27.11.1986 г.) – музиколог, фолклорист, член на Съюза на българските композитори. Роден в Кюстендил. Свири с българския салонен оркестър в Цариград, Дамаск, Бейрут, Багдат. За половин година е диригент на придворния оркестър на Кемал Ататюрк. След завръщането си през 1934 г. основава заедно с проф. С. Попов Военния симфоничен оркестър (1936 г.), на който е артистичен секретар. Основател на Българската концертна дирекция (1947 г.) и неин пръв директор. Познавач на българския фолклор и особено на този от Кюстендилския край. Редактира поредицата “Музикална библиотека”.
• 80 години от рождението на Людмила Живкова – 26.07.1942 г.
• 150 години от рождението на Петър Минев (28.07.1872 - 30.07.1946 г.) - просветен деец, роден в с. Сръбе (дн. Малки Вършец), Габровско. От 22 август 1904 г. е учител в Кюстендилската гимназия и неин директор от 1907-1909 г. Автор на учебници и педагогически книги, част от които писани и издавани в Кюстендил. Редактор на сп. “Училищен преглед”.
• 150 години от основаването на революционен комитет в Кюстендил (1872 г.). Комитетът е основан от Тодор Пеев със съдействието на Диитър Димов Македонски, главен учител в Кюстендилн, роден в София.
• 150 години от рождението на Гоце Делчев – 23.01.1872 - 21.04.1903
• 85 години от основаването на Мъжка и Девическа гимназия в Кюстендил (1937 – 1948 г.)
• 120 години от рождението на Георги Тодоров Бесарабов (2.08.1902-2.09.1961 г.) – драм артист роден в Кюстендил, от 1932 е артист в Народния театър, където изиграва 37 роли,от 1945 ръководи читалищния театър в Кюстендил
• 145 години от началото на Руско-турската освободителна война.
• 140 години от рождението на Георги Иванов Попов (май 1882 -06.10.1963 г.) – артист, режисьор и театрален организатор. Роден е в Кюстендил. Започва артистичната си дейност през 1910 г. в “Нов народен театър” в София. Създава редица самодейни и професионални театрални трупи. Съдействува за издигане на естетическата и театрална култура в Кюстендил.
• 140 години от рождението на Георги Горанов (Георги Димитров Йовев) (20.05.1882 - 23.07.1905 г.) – композитор. Роден е в Кюстендил. Като музикант се развива под влиянието на учителя си Карел Махан. Композира около 80 песни, инстументални и оркестрови пиеси, сред които са “Дружна песен” по текст на Г. Кирков, “Освобождение”, “Станете, станете”, “Я запей ми, македонко” и др. Автор е на много произведения за мандолинен оркестър и цигулка, валсове, мазурки, полки и др.
• 120 години от смъртта на Дякон Агапи Войнов (1838 - 27.05.1902 г.) - възрожденец, народен учител и проповедник. Роден е в Кюстендил. От 1857 г. е учител в Пиянечко, където престоява 2 години и за първи път отваря българско училище, въвежда взаимната метода. През 1863 г. е ръкоположен за дякон с име Агапи. 3 години по-късно заминава за Цариград, където участва в разгара на църковно-националната борба като самоотвержен борец за българското народно дело и същевременно учителства в централното българско училище.
• 150 години от рождението на Яне Сандански (28.05.1872 – 22.04.1915 г.)
• 210 години от рождението на Иван Христов Лекарски (1812-1878 г.) – лекар, роден в Кюстендил, син на Христо Лекарски, роден в с. Богослов, родоначалник на известана фамиля Лекарски, участва в борбите на кюстендилсци против гръцките владици.
• 175 години от рождението на Илия Стоичков Узунов (1847-1927 г.) – поборник, роден в Кюстендил. Като кръчмар в Гюргево през 1875 г. – пренася през р.Думав комитетски писма и вестници по поръчение на Л. Карвелов.
• 120 години от смъртта на Митре Боцев Паунов (1815-1892 г.) – възрожденец, роден в Преколница, Кюстендилско. В продължение на 30 години е кмет на селото. По негова заповед започва строежът на първата през Възраждането църква в Каменица “Св. Петър и Павел” (1848 г.). Заедно със свещеника М. С. Цонев е и нейн ктитор. Поради започване на строежа без султански ферман двамата са задържани и съдени в Скопие. Със средствата на планинците от Каменица са освободени под гаранция.
• 150 години от рождението на Станимир Димитров Беровски (1872 - 1945 г.) - околийски началник в Кюстендил през периода 1911 – 1913 г. син на Димитър Беровски. Роден е в с. Берово (дн. Р Македония). Станимир Беровски е привърженик на Драган Цанков и радетел за поддържане на дружески връзки с Русия. До 1912 г. е главна фигура в Прогресивно-либралната партия. Оказва активно съдействие за залесяването на хълма Хисарлъка и за построяването на Кюстендилската гимназия.
• 180 години от рождението на Тодор Пеев (1842-22.07.1904 г.) – националреволюционер, виден учител, книжовник, администратор. Роден е в Етрополе. Главен учител в Кюстендил от 1867 до 1870 г. Същевременно упражнява надзор над всичките училища в града. Преподава в мъжкото класнои училище български език, история, аритметика, закон божи и турски език. Оставя трайни следи в развитието на просветното дело в Кюстендилския регион. Инициатор е за създаването на Кюстендилското читалище. Убеждава някои свещеници да скъсат с Патриаршията и да не се делят от народа си. Наклеветен от фанариотския владика в Кюстендил Игнатий, Тодор Пеев е хвърлен в Софийския затвор. Цялото кюстендилско население се надига и издейства освобождаването му. Посява революционните идеи на Васил Левски сред по-възрастните си ученици и учителите в града и в Радомир. През лятото на 1872 г. учредява революционни комитети в Кюстендил и в Осоговския манастир “Св. Йоаким Осоговски”. През април 1879 – април 1880 г. Тодор Пеев е и околийски началник на Кюстендил.