В резултат на дългогодишни проучвания и събирателска дейност, в музейните фондове и експозиционни зали на Регионален исторически музей гр. Кюстендил се намират изключителни образци на човешката цивилизация от всички исторически периоди. За да се запознате с тях, Ви каним да посетите:


АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПОЗИЦИЯ


Регионален исторически музей Кюстендил откри нова археологическа експозиция, която е уредена в зала "Асклепий" (срещу хотел "Велбъжд"). Тя включва експонати от целия Кюстендилски регион. Представените материали и техния широк хронологически диапазон дават възможност на посетителя да се информира за културно-историческото развитие на района и да се потопи в многовековните пластове на времето от VII-VI хил. пр.хр. до XVII в.


В раздел “Античност” предримската епоха е илюстрирана с погребален инвентар от тракийски некропол (VII-VI в.пр. Хр.) накити, глинени съдове, предмети от бита, оръжие. Интерес представлява бойно снаряжение на тракийски аристократ (IV - III в. пр. Хр.) от с. Долна Козница. От римска Пауталия и прилежащите й територии са показани керамика, апликации към колесници, пауталийски монети, бюстове и статуетки на богове от гръко-римския пантеон, мраморни релефни оброчни плочи на Тракийски конник, на Зевс и Хера, Асклепий, Хигия и Телесфор, на Митра, бюстовете на Зевс и Хера от светилището при с. Копиловци, II в., и др. Експонирана е трако-римска четириколка от с. Радловци, III в.

Средновековният Велбъжд, с неговия териториален обхват е показан с керамични съдове, предмети на въоръжението, сребърни и стъклени накити, оръдия на труда, нагръдни кръстове от X - XI в. и др. Сред експонатите са Ръждавишкия сборник от XII и Ръждавишкото съкровище - сребърни накити, западноевропейски и османски златни и сребърни монети (XVII в.). Представен е и един оловен моливдул на Велбъждски епископ, XI-XII в.

По случай 100 години от началото на системни археологически проучвания в град Кюстендил и 1900 години от даването на Пауталия статут на град с прилежаща територия в рамките на Римската империя до края на 2006 г. граждани и гости на града могат да посетят експозицията безплатно.


НУМИЗМАТИЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ

Нумизматична експозиция на Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов” бе открита на 17 май 2008 г. по случай Международния ден на музеите (18 май). Тя е уредена в зала „Асклепий” (бул. България 55) и показва една представителна част от нумизматичното богатство на музея. Експонирани са сребърни и бронзови монети на македонски царе, на редица антични полиси на Балканите и Мала Азия (V – II в. пр.н.е.), римски републикански денари и монети, сечени в периода на Римската империя (І-V в.). Твърде специфични по своята неповторимост и уникалност са римските провинциални монети, сечени от управите на редица градове в пределите на Римската империя, които изобразяват локални особености, събития, личности, архитектурни паметници. В изложбата са включени и монети от периода на Средновековието – медни и корубести монети – скифати, от Византия и България, венециански матапани и дукати. Представена е и част от нумизматичната колекция от монети от късното средновековие и Възраждането – сребърни талери на западноевропейските владетели и градове и османски монети.

Информацията, поднесена от изложените монети, се допълва от показаните карти и снимки, илюстриращи монетната циркулация в района на Кюстендил. Основната идея на авторите на изложбата е не само да се покажат най-атрактивните монети и монетни находки, но и да се придобие една по-цялостна представа за монетната циркулация в района на Кюстендил и кюстендилско.


Адрес:
2500 Кюстендил
бул. "България" № 55
тел: 0895541376; 0895541369

ДЖАМИЯ "АХМЕД БЕЙ"

В залата на джамия „Ахмед бей” е експонирана археологическата изложба на Регионален археологически музей – Пловдив „Магията на Долнослав”. Тя включва находки от селищна могила Лопките, край днешното село Долнослав, Пловдивско. Те датират от ранния неолит до ранната бронзова епоха (края на VII до началото на III хилядолетие пр.н.е.). Преобладават експонатите от късната каменно-медна епоха, наричана още халколит (VI - ср. на IV хилядолетие преди н.е.). Голяма част от тях се представят за пръв път пред публика, а на други се прави нова интерпретация. Акцент в ескпозицията са следите от най-старата металургична дейност на Балканския полуостров, керамично, текстилно производство, изделия от рог на елен. Човешки (антропоморфни) и животински (зооморфни) фигурки, предмети на магията и култа разпалват въображението на съвременния човек. Мъниста, накити и амулети засвидетелстват контакти с близки и по-далечни места. Върху някои от фигурките могат да се видят най-ранните „писмени знаци“, които вероятно са играели роля в общуването между неолитните и къснохалколитни хора и техните богове, служели са за предаването на знания от поколение на поколение.
Алафрангата е култура, знак за приобщаване към новото, към европейското. Това е промяна, която настъпва във всички сфери на бита и културата, в начина на живот на българите. Алафранга се нарича новата възрожденска къща и нейният интериор и „мобилировка“, изисканите маниери на изразяване и общуване, а също и модата в облеклото, носено от госпожите и господата в големия град.
Изложбата е РЕАЛИЗИРАНА С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА (договор № РД 11-06-1330/14.12.2023 г., между МК и Регионален археологически музей - Пловдив). Тя е представена в Регионален археологически музей-Пловдив и в РИМ-Стара Загора и е един много добър пример за успешно опазване и представяне на богатото кулно-историческо наследство на Република България. Покани за гостуване на изложбата са отправили и редица други музеи в страната и чужбина. Ще гостува в залата на Регионален исторически музей Кюстендил до декември 2025 г.



Адрес:

2500 Кюстендил
ул. “ Стефан Караджа”2
тел: 0876686899

КЪЩА - МУЗЕЙ “ИЛЬО ВОЙВОДА”

В реставрираната къща на Ильо Марков, един от най-бележитите дейци на българското национално-освободително движение е уредена експозиция на тема: “Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край”. Тя проследява борбите на българското население от XV век до Освобождението и приноса му за освобождението и обединението на българския народ в края на XIX и началото на XX век.

Адрес:
2500 Кюстендил
ул. “ Цар Освободител”189
Телефон: 0895541381

КЪЩА-МУЗЕЙ “ДИМИТЪР ПЕШЕВ”

През 2002 г. посланикът на Държавата Израел, Емануел Зисман и Община Кюстендил реализират проект за възстановяване къщата на Димитър Пешев и превръщането й в музей. Постоянно действащата изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета, разказва за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите кюстендилски съграждани Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и Петър Михалев. допринесли за спасяването на евреите в България.
Къщата е точно копие на родната къща на Димитър Пешев, адаптирана в центъра на града. Тя е открита на 25 октомври 2002 г., а постоянната музейна експозиция на 9 март 2003 г. във връзка с шестдесет годишнината от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи. Десет години по-късно, когато се чества 70-годишнината от Кюстендилската акция – 8 март 2013 г., тя е обновена и обогатена както с нова информация, така и с нови експонати, дарени от наследниците на спасителите на българските евреи.

Адрес:
2500 Кюстендил
ул. “ Цар Симеон І”11
Телефони: 078 55 18 11,
0895541380 - автор на експозицията

ЕМФИЕДЖИЕВА КЪЩА

В Емфиеджиева къща, архитектурен паметник от епохата на Възраждането, разположена в центъра на старата кюстендилска махала Лозенец (Баглък), е поместена музейната експозиция “Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на 19 и началото на 20 век”. Показана е наредба на градския дом на по-заможната част от интелигенцията в града, с мебели и предмети от бита, принадлежали на богати и известни кюстендилски фамилии.(тел: 0895541388)

Адрес:
2500 Кюстендил
ул. “ Гороцветна”24а
тел: 0895541388

СРЕДНОВЕКОВНА ЦЪРКВА “ СВ.ГЕОРГИ”


Църквата “Св. Георги” се намира в югозападната част на Кюстендил, в квартал Колуша (някогашното средновековно селище Колуша). Тя е най-старата запазена средновековна църква в Кюстендил. Според архитектурните особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането и́ може да се отнесе към XI–XII в. Храмът е кръстокуполен, от типа „кръст в квадрат“. Към този тип се включват и построените по същото време църкви „Св. Йоан Богослов” в гр. Земен, „Св. Архангел Михаил” в гр. Рила, „Св. Димитър” в с. Паталеница и др. Най-ценните стенописи в църквата са изписани през XII век и изобразяват светци в цял ръст: войни, лечители, свещенослужители, жени светици и др. Иконографията е дело на майстори зографи вероятно произхождащи от Солун. Разкрити са и стенописи от XV, XVI и XIX век. В храма са запазени средновековни графити – рисунки и надписи, оставени от посетители и местни хора в миналото. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил ІІІ Шишман (1323–1330), убит в битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г. През 1878–1882 г. църквата е обновена и изписана с възрожденска живопис. Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитектурна стойност. Тя е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория “национално значение”. Непосредствено до църквата се намира възрожденската сграда, в която е уредена изложба от икони и богослужебна книжнина. Адрес: 2500 Кюстендил кв. Колуша, Кюстендил Телефон: 078/ 55 20 83; 0894551996