 |
„Евровизия. Музеите представят Европа”  |
 |
 |
 |
|
 |
|
|
На 21 февруари 2007 г. се ...
 |
 |
|
|
 На 21 февруари 2007 г. се навършват 30 години от обявяването на национален архитектурен и археологически резерват “Пауталия – Велбъжд – Кюстендил”.
С Разпореждане №16 на Бюрото на Министерски съвет от 21.02.1977г. теренът на античния град Пауталия и средновековния град Велбъжд е обявен за Национален архитектурен и археологически резерват. Очертани са границите на защитената площ, определена е охранителна зона с широчина 50 м. около крепостните стени в централната градска част и на Хисарлъка. Условията за археологическо и архитектурно проучване в границите на Резервата, застрояване, благоустрояване и синтез на паметниците на културата със съвременната градоустройствена среда, са регламентирани подробно в Наредба №7 на Комитета за изкуство и култура и Комитета за архитектура и благоустройство ( Д.В.77/1977 г.). Стриктното изпълнение на изискванията, заложени в този нормативен акт, даде възможност да бъдат изследвани качествено голям брой археологически обекти на територията на Кюстендил. Проучените паметници и намерените находки позволяват да бъдат анализирани различни периоди от развитието на града, обхващащи твърде широк хронологичен диапазон – от каменно-медната до късносредновековната епоха.
За последните 30 години са проведени спасителни археологически разкопки на повече от 50 обекта в града. Научни ръководители и участници в археологическите екипи са н.с. Румен Спасов, Лидия Стайкова-Александрова, Юниян Мешеков, н.с. д-р Веселка Кацарова, ст.н.с д-р Иля Прокопов, ст.н.с. Стефан Чохаджиев, , н.с.Веселина Спасова, Венета Генадиева, арх. Юли Фърков, Дарина Лучанска,Росита Младенова, Олег Алексиев, н.с. Светослава Филипова, Иванка Стайкова, Дойчин Грозданов и др.
При стриктно спазване на методиката на археологическото проучване и професионално ръководство на археологическите проучвания са постигнати редица постижения при изследване на поселищния живот в Кюстендил от праисторията, античността и средновековието. Сред основните постижения са уточняването на праисторичеките пластове и структури в съвременния град. Откриването и публикуването на данни за нова крепостна стена, разделяща на две укрепената площ на Пауталия в равнината, една неизвестна дотогава раннохристиянска базилика с великолепни мозайки – базилика 7. Проучена и експонирана е югоизточната кръгла кула на построената при Марк Аврелий крепост на Пауталия, установени са трасетата на редица нови улици и части от архитектурни комплекси. Нова и изключително важна информация и данни, на основа на археологическите проучвания и находки са получени за средновековния Велбъжд. Като нов и важен акцент в теренната работа е проучване на историята на Кюстендил по археологически данни и през османската и възрожденска епоха. Определено постижение е и създаването на Археологически кадастрален план на НААР” Пауталия-Велбъжд-Кюстендил”, като разкритите архитектурни комплекси от римската и ранно-византийска епоха са ситуирани върху кадастралния план на съвременния град. |
|
|
© Регионален исторически Музей "Акад. Йордан Иванов", Кюстендил - 2004-2007
