2 март 2010 г., 17.00 ч. – откриване на фотоизложба „Кан Тервел – Свети Крал Тривелий, Дипломатът, Светецът Войн, Спасителят на Европа”

На 2 март 2010 г. (вторник) от 17.00 ч. в Къща-музей «Димитър Пешев» ще бъде открита фотоизложбата „Кан Тервел – Свети Крал Тривелий, Дипломатът, Светецът Войн, Спасителят на Европа”. Тя е подготвена от Фондация Българска Памет, Фондация „Бъднини” и Национален исторически музей. Състои се от 19 цветни пана. Експозицията открива образа на Кан Тервел (701-718) като цели да допълни известните факти от средновековната ни история в светлината на съвременните историографски трактовки за историческата значимост и дело на средновековния български владетел, най-често споменаван в средновековните извори и книжнина.

Изложбата е синтезиран и атрактивен прочит на успоредните исторически нишки между Изтока и Запада, православието и католицизма, които взаимно се преплитат в Европейското Средновековие. Примерът за българския кан, почитан като Свети крал Тривелий в средновековната Римокатолическа традиция би могъл да бъде един от многото исторически образи, които свързват двата края на стария континент.
За блестящите си победи над арабското нашествие Кан Тервел е адмириран в Европа в произведенията на редица средновековни автори. От съчиненията на Цезар Бароний и Мавро Орбини Кан Тервел преминава в „История Славянобългарская” на Паисий, а Захари Зограф и художниците от Самоковската школа рисуват образа му в църквите на Троянския и Преображенския манастир, в Самоковски и Пернишки църкви. Старият континент го нарича Спасителят на Европа, и го почита като светец – ревностен християнин, приел монашеството след престола под името Теоктист. Един гръцки печат с надпис „Богородице, помагай на кесаря Тервел” допълва известните факти от историята, но дълго време остава познат и коментиран само в текстовете на специалистите по средновековна история. В католическия свят популярността на Кан Тервел като кръстител е по-голяма, отколкото на Борис-Михаил, поради което той е и най-често споменавания български владетел в средновековните извори. В по-късни времена популярността на светеца-крал навлиза в православното иконографско пространство и в българското мислене, чрез Паисиевата история.